18 февр. 2008 г., 12:17

Обсебена

1K 0 0
 

Нищо не може да компенсира

копнежа ми по тебе.

Храната ме гони, пия, пуша

и пак няма значение.

 

С празен поглед чета и работя,

насила се усмихвам,

все тебе бленувам, тебе желая,

във всяко нещо тебе виждам.

 

Да заспя даже не искам,

защото все тебе сънувам.

И утринта с неволя посрещам -

сили за нови борби не ща да събирам.

 

Хиляди писма написах в сърцето си за теб

с молитви за покой; кажи ми,

„What's so funny ‘bout

peace, love and understanding?"

 

Дали е любов, дали е внушение,

дали е болест това, отде това страдание?

Наоколо - само мълчание...

 

27.XII.2007

Цикъл 5

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кера Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...