18 февр. 2008 г., 12:17

Обсебена

1K 0 0
 

Нищо не може да компенсира

копнежа ми по тебе.

Храната ме гони, пия, пуша

и пак няма значение.

 

С празен поглед чета и работя,

насила се усмихвам,

все тебе бленувам, тебе желая,

във всяко нещо тебе виждам.

 

Да заспя даже не искам,

защото все тебе сънувам.

И утринта с неволя посрещам -

сили за нови борби не ща да събирам.

 

Хиляди писма написах в сърцето си за теб

с молитви за покой; кажи ми,

„What's so funny ‘bout

peace, love and understanding?"

 

Дали е любов, дали е внушение,

дали е болест това, отде това страдание?

Наоколо - само мълчание...

 

27.XII.2007

Цикъл 5

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кера Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....