Нищо не може да компенсира

копнежа ми по тебе.

Храната ме гони, пия, пуша

и пак няма значение.

С празен поглед чета и работя,

насила се усмихвам,

все тебе бленувам, тебе желая,

във всяко нещо тебе виждам.

Да заспя даже не искам,

защото все тебе сънувам.

И утринта с неволя посрещам -

сили за нови борби не ща да събирам.

Хиляди писма написах в сърцето си за теб

с молитви за покой; кажи ми,

„What's so funny ‘bout

peace, love and understanding?"

Дали е любов, дали е внушение,

дали е болест това, отде това страдание?

Наоколо - само мълчание...

27.XII.2007

Цикъл 5