18.02.2008 г., 12:17

Обсебена

1K 0 0
 

Нищо не може да компенсира

копнежа ми по тебе.

Храната ме гони, пия, пуша

и пак няма значение.

 

С празен поглед чета и работя,

насила се усмихвам,

все тебе бленувам, тебе желая,

във всяко нещо тебе виждам.

 

Да заспя даже не искам,

защото все тебе сънувам.

И утринта с неволя посрещам -

сили за нови борби не ща да събирам.

 

Хиляди писма написах в сърцето си за теб

с молитви за покой; кажи ми,

„What's so funny ‘bout

peace, love and understanding?"

 

Дали е любов, дали е внушение,

дали е болест това, отде това страдание?

Наоколо - само мълчание...

 

27.XII.2007

Цикъл 5

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кера Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....