Обувки за безпътни дни
ОБУВКИ ЗА БЕЗПЪТНИ ДНИ
Днес направих равносметка –
губила съм, общо взето .
Кърпех вехтата си дреха
с паяжинки от небето.
Сух и чер ми бе коматът,
светли двери не сънувах.
Но на лицемер ръката
аз за нищо не целувах.
Нощем пя ми до насита
славей звездната поема.
Никога не те попитах:
– Ако дам – какво ще взема?
Искам само с мен да седнеш –
да мълчим, да не говорим,
и край огъня последен
да познаем, че сме хора.
После тихо да си тръгнеш,
да забравиш тази среща.
Но да носиш – като въглен,
моята сълза гореща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
