Свити в черупки сме...
Напукани от пресъхнали чувства.
Студени нощи броим...
Чакаме първомайските вопли...
Оголени от съмнения,
че някога било е друго...
Заспиваме трудно,
но лесно се будим!
Обезверени се лутаме...
В замяна на какво подава се ръка?!
Един живот ще стигне ли,
за да разбера?
Време на депресия...
личи и по мастилените редове.
Декември е!
Това обяснява ли всичко!?
© ДРУГА Все права защищены