3.12.2008 г., 7:39

Обяснение...

827 0 0

Свити в черупки сме...
Напукани от пресъхнали чувства.
Студени нощи броим...
Чакаме първомайските вопли...

 

Оголени от съмнения,
че някога било е друго...
Заспиваме трудно,
но лесно се будим!

 

Обезверени се лутаме...
В замяна на какво подава се ръка?!
Един живот ще стигне ли,

за да разбера?

 

Време на депресия...
личи и по мастилените редове.
Декември е!
Това обяснява ли всичко!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДРУГА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...