6 апр. 2008 г., 11:39

Объркан свят?

831 0 4
 

Аз знаех, че ще дойде този час върховен,

когато децата ще искат сметка

от своите родители.

 

Аз знаех, че ще дойде ден греховен,

когато учениците ще обвинят

във неграмотност своите учители.

 

Аз знаех, че ще дойде време, когато

светът нагоре със краката ще се обърне

и във война ще се превърне.

 

Аз знаех, че битката ще е жестока,

битка между свои, битка свята -

между родни братя.

 

Не знаех, че ще съм свидетел

на тези дни - на объркано и смутно време...

Цял живот аз бях радетел,

 

не само за деня, а за бъднини, в които

ще има йерархия и ред, които дори природата

да не може от човека да отнеме...

 

А ето, че човек с един замах

обърка природните закони.

"Човекът със размах" се оказа по-силен

от природата, заради своите канони.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ""Човекът със размах" се оказа по-силен

    от природата, заради своите канони."

    Винаги е бил по-силен и разрушителен и съзидателен...



  • Човекът посяга на природата и сам вреди на себе си.
    Това е тъжно и необратимо.
    Винаги виждаш нещата в дълбочина.
    Поздравявам те, Анна!
  • Правдив стих! Поздрави, Анна!
  • Много си права...заслужаваме си май съдбата...
    а го знаехме...а и го доживяхме...
    много хубав и правдив стих! с обич, Анна.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...