Apr 6, 2008, 11:39 AM

Объркан свят?

  Poetry » Civic
829 0 4
 

Аз знаех, че ще дойде този час върховен,

когато децата ще искат сметка

от своите родители.

 

Аз знаех, че ще дойде ден греховен,

когато учениците ще обвинят

във неграмотност своите учители.

 

Аз знаех, че ще дойде време, когато

светът нагоре със краката ще се обърне

и във война ще се превърне.

 

Аз знаех, че битката ще е жестока,

битка между свои, битка свята -

между родни братя.

 

Не знаех, че ще съм свидетел

на тези дни - на объркано и смутно време...

Цял живот аз бях радетел,

 

не само за деня, а за бъднини, в които

ще има йерархия и ред, които дори природата

да не може от човека да отнеме...

 

А ето, че човек с един замах

обърка природните закони.

"Човекът със размах" се оказа по-силен

от природата, заради своите канони.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ""Човекът със размах" се оказа по-силен

    от природата, заради своите канони."

    Винаги е бил по-силен и разрушителен и съзидателен...



  • Човекът посяга на природата и сам вреди на себе си.
    Това е тъжно и необратимо.
    Винаги виждаш нещата в дълбочина.
    Поздравявам те, Анна!
  • Правдив стих! Поздрави, Анна!
  • Много си права...заслужаваме си май съдбата...
    а го знаехме...а и го доживяхме...
    много хубав и правдив стих! с обич, Анна.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...