9 февр. 2010 г., 22:49

Объркани мисли

828 0 2
Объркани Мисли
Бих искала сърцето ми да спре, защото няма за какво да бие - копнях за любовта, но дали изобщо съществува? Наместо туй - понасям болка и тъга, не смея веч да се усмихна... радостта ми бяга... Аз нямам дом и на земята чужда съм и нежелана! Къде е той? Семейство имам ли? Отритната съм от съдбата! Щастие - какво ли значи?  А може би за всеки е различно. Оставам в мъката си аз - самотна, грозна, ниска... мразеща света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...