9.02.2010 г., 22:49

Объркани мисли

826 0 2
Объркани Мисли
Бих искала сърцето ми да спре, защото няма за какво да бие - копнях за любовта, но дали изобщо съществува? Наместо туй - понасям болка и тъга, не смея веч да се усмихна... радостта ми бяга... Аз нямам дом и на земята чужда съм и нежелана! Къде е той? Семейство имам ли? Отритната съм от съдбата! Щастие - какво ли значи?  А може би за всеки е различно. Оставам в мъката си аз - самотна, грозна, ниска... мразеща света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...