Объркани мисли
Бих искала сърцето ми да спре, защото няма за какво да бие - копнях за любовта, но дали изобщо съществува? Наместо туй - понасям болка и тъга, не смея веч да се усмихна... радостта ми бяга... Аз нямам дом и на земята чужда съм и нежелана! Къде е той? Семейство имам ли? Отритната съм от съдбата! Щастие - какво ли значи? А може би за всеки е различно. Оставам в мъката си аз - самотна, грозна, ниска... мразеща света!
© Красимира Генева All rights reserved.