Оцеляла
Душата ми се скита полугола,
посипана със цвят от мандарина,
загледана далече в хоризонта -
върви и плаче. Никъде не спира.
Зеленото поле, в което спеше -
посърна, заприлича на стърнище.
Загубена, далеч от всички хора,
не пожела за мъката си нищо.
Загърна раменете си самотни -
със шал, надиплен някога със обич,
усмихна се на цъфналата роза,
обу накъсаните си галоши...
И тръгна, не за първи път, а сетен,
да сътвори от мъката си Утре,
а дотогава - ще нощува вечер,
несретна в дъбова хралупа.
И някой ден, навярно съкрушена,
с повехналия цвят от мандарина,
ще стигне скъсана, но оцеляла -
до тихата си Едемска градина.
© Геновева Симеонова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ето, какво остава от звездичките и сърчицата. Колко от вас си спомниха за нея?
А беше една от малкото, които пишат поезия. -
Красотата остава !
-
Ще стигне до Едемската градина.
Поклон! -
Поклон
-
И аз се спрях за малко тук, дано душата ти покой намери...🌷🌷
-
Почивай в мир!
Красивата ти поезия ще липсва! -
"И тръгна, не за първи път, а сетен,.." Благодаря ти за хубавата поезия, Гени. Мир на душата ти.
-
Много ми хареса, благодаря за споделеното
-
Благодаря ти отново!
-
Хубав стих!
-
Душата знае пътя и не страда, страдат нашите илюзии от съпротивата си да я следват... Но... така се стига Там! Съпреживях! Благодаря ти!
-
Благодаря на всички ви и весели празници!
-
Прекрасно е!
-
Нистина един от най-хубавите ти стихове. Важното, че е оцеляла! И аз те поздравявам!
-
Чудесна си... 🌹
-
Прекрасно е!🌺
-
Хубаво.
-
Благодаря на всички минали оттук!
-
Много красиво! Поздравления!
-
Хубаво стихотворение. Може би програмно. Поздравление, Геновева!
-
Гени, хубаво е. 😘
-
Много е хубаво! Поздравления!
-
Благодаря ви, дами, благодаря и на редактора, че избра стихчето ми!
-
Хубаво е, заслужен избор.
-
Разкош!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
На мен ми липсва...