antoaneta03 (Антоанета Георгиева)
29 74
30 дек. 2013 г., 00:52

Оцеляване 

  Поэзия » Философская
1067 0 6

Спрях да дишам, за да пиша.

Затаих дъха, за да ме осени.

Закрих очите с длан, за да не виждам.

Глуха бях за всичките лъжи.

 

Погледнах надълбоко във ума си,

срещнах сенки от предишни дни.

Поздравих ги тихо и отминах

мойте спомени, приятели, сълзи.

 

Продължих направо – към сърцето.

Там наистина ме заболя.

Щом видях безбройните си рани,

онемях, дъхът ми спря.

 

Колко много белези от рани,

колко много болка и тъга.

Колко срещи и раздели.

Не вярвате за мен, но оцелях.

 

Оцелях и пак ще оцелея –

напук на зли езици,

напук на грозна суета.

Оцелях, защото имам сила в мене,

имам силата на любовта.

© Антоанета Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??