antoaneta03 (Антоанета Георгиева)
29 74
Dec 30, 2013, 12:52 AM

Оцеляване 

  Poetry » Phylosophy
1062 0 6

Спрях да дишам, за да пиша.

Затаих дъха, за да ме осени.

Закрих очите с длан, за да не виждам.

Глуха бях за всичките лъжи.

 

Погледнах надълбоко във ума си,

срещнах сенки от предишни дни.

Поздравих ги тихо и отминах

мойте спомени, приятели, сълзи.

 

Продължих направо – към сърцето.

Там наистина ме заболя.

Щом видях безбройните си рани,

онемях, дъхът ми спря.

 

Колко много белези от рани,

колко много болка и тъга.

Колко срещи и раздели.

Не вярвате за мен, но оцелях.

 

Оцелях и пак ще оцелея –

напук на зли езици,

напук на грозна суета.

Оцелях, защото имам сила в мене,

имам силата на любовта.

© Антоанета Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??