Оцеляване
Спрях да дишам, за да пиша.
Затаих дъха, за да ме осени.
Закрих очите с длан, за да не виждам.
Глуха бях за всичките лъжи.
Погледнах надълбоко във ума си,
срещнах сенки от предишни дни.
Поздравих ги тихо и отминах
мойте спомени, приятели, сълзи.
Продължих направо – към сърцето.
Там наистина ме заболя.
Щом видях безбройните си рани,
онемях, дъхът ми спря.
Колко много белези от рани,
колко много болка и тъга.
Колко срещи и раздели.
Не вярвате за мен, но оцелях.
Оцелях и пак ще оцелея –
напук на зли езици,
напук на грозна суета.
Оцелях, защото имам сила в мене,
имам силата на любовта.
© Антоанета Георгиева All rights reserved.
