Оцеляващият чакащ
Седмицата завъртя чекръка си.
Утрето, в което те очаквах, все не идва.
Зад завоя ли се бавиш, зад вселената ли?
Черна риза си уших. Ще стана сприхав.
Бронзов ми е делникът - не струва, а тежи.
Скитат еднодневки из душевните покои.
Колелото на премеждията се върти
и задвижва някаква тревожност.
Хващай първата комета за насам.
Късо е пространството. Започна да изстива.
Оцеляването е игра,
гарантираща богато минало.
Утрето, в което те очаквах, все не идва.
Зад завоя ли се бавиш, зад вселената ли?
Черна риза си уших. Ще стана сприхав.
Бронзов ми е делникът - не струва, а тежи.
Скитат еднодневки из душевните покои.
Колелото на премеждията се върти
и задвижва някаква тревожност.
Хващай първата комета за насам.
Късо е пространството. Започна да изстива.
Оцеляването е игра,
гарантираща богато минало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Йорданов Все права защищены
