1 may 2008, 12:40

Оцеляващият чакащ 

  Poesía » De amor
760 0 7
Седмицата завъртя чекръка си.

Утрето, в което те очаквах, все не идва.

Зад завоя ли се бавиш, зад вселената ли?

Черна риза си уших. Ще стана сприхав.

Бронзов ми е делникът - не струва, а тежи.

Скитат еднодневки из душевните покои.

Колелото на премеждията се върти

и задвижва някаква тревожност.

Хващай първата комета за насам.

Късо е пространството. Започна да изстива.

Оцеляването е игра,

гарантираща богато минало.

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??