May 1, 2008, 12:40 PM
Оцеляващият чакащ
Седмицата завъртя чекръка си.
Утрето, в което те очаквах, все не идва.
Зад завоя ли се бавиш, зад вселената ли?
Черна риза си уших. Ще стана сприхав.
Бронзов ми е делникът - не струва, а тежи.
Скитат еднодневки из душевните покои.
Колелото на премеждията се върти
и задвижва някаква тревожност.
Хващай първата комета за насам.
Късо е пространството. Започна да изстива.
Оцеляването е игра,
гарантираща богато минало.
Утрето, в което те очаквах, все не идва.
Зад завоя ли се бавиш, зад вселената ли?
Черна риза си уших. Ще стана сприхав.
Бронзов ми е делникът - не струва, а тежи.
Скитат еднодневки из душевните покои.
Колелото на премеждията се върти
и задвижва някаква тревожност.
Хващай първата комета за насам.
Късо е пространството. Започна да изстива.
Оцеляването е игра,
гарантираща богато минало.
© Красимир Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Йес!Много готино!
-
Чудесно стихотворение! Космически-земно...с много искреност! Поздрави искрени и от мен !
-
Поетичният ти чекрък пак изпрел е удоволствие, Краси!
Поздрави и благодаря!
П.П. Ало, Ренка, не разбра ли, че бирата я секвестирахме! Ти си на кола, така и Иванова ще е спокойна!
-
Браво, Краси!Все по-хубави ги пишеш! Каква е причината? Може би, влюбване?...
-
Хубаво...разкошно...
Браво, Красимир! -
Докога във миналото ще се вглеждаме?
В бъдеще са нашите надежди!...
Думите са дрехи на душата,
твоята в костюмче е от злато... -
Страхотно, както обикновено.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
