5 апр. 2017 г., 11:21

Очаква те паяжина

Поэзия

2.8K 10 13

Времето ме погълна! Изяде! Обгърна!
Чака ме пътят, прострян като свещ.
Накрая е пламък. И ставаш безсмъртен!
Но не болката прави човека човек.

Животът ми свърши ужасно безстрашно!
Сега чакам смисъл, увит във въпрос.
Без чувство мъглата ти просто угасва
и пагубен мрак е, а ти ходиш бос.

Не забравяй баща си! И майка си също!
Брата, сестрата, приятел добър.
А мен ме прегръщай! Сърцето ти, къщо!
Бях изгрев - сега съм стопанинът зъл.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) Благодаря много! Трогната съм от вниманието! Толкова мили думи, които не съм сигурна, че заслужавам.
Ranrozar (Стойчо Станев), Plevel (Силвия Илиева), Звездичката (Ивелина каменова), Веси_Еси (Еси), Putin (Владимир Владимирович), Gavrail45 (Гавраил Йосифов), yankova41 (Йонка Янкова), Genereux (Любомир Попов), vedrina (Марина Стоянова), fredito (Фреди), mariniki (Магдалена Костадинова), благодаря много и на вас! Съжалявам, че отговарям толкова късно, поради някаква причина не съм отговорила навремето.

Желая ви много здраве и вдъхновение, щастлив и благодатен творчески път!

2021-09-02T21:08:40+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

В търсенето на този "смисъл, увит във въпрос" е същността на живота.
Впечатли ме отново със страхотната си метафоричност, Йоана! Аплодисменти!❤️🌹😃

2021-08-05T16:59:12+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Аплодисменти, Йоана...

2017-09-28T23:27:06+03:00
fredito (Фреди)

Вълнуващ и прочувствен стих.

2017-04-09T00:18:47+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2017-04-07T10:20:19+03:00