5.04.2017 г., 11:21

Очаква те паяжина

2.8K 10 13

 

Времето ме погълна! Изяде! Обгърна!
Чака ме пътят, прострян като свещ.
Накрая е пламък. И ставаш безсмъртен!
Но не болката прави човека човек.

 

Животът ми свърши ужасно безстрашно!
Сега чакам смисъл, увит във въпрос.
Без чувство мъглата ти просто угасва
и пагубен мрак е, а ти ходиш бос.

 

Не забравяй баща си! И майка си също!
Брата, сестрата, приятел добър.
А мен ме прегръщай! Сърцето ти, къщо!
Бях изгрев - сега съм стопанинът зъл.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) Благодаря много! Трогната съм от вниманието! Толкова мили думи, които не съм сигурна, че заслужавам.
    Ranrozar (Стойчо Станев), Plevel (Силвия Илиева), Звездичката (Ивелина каменова), Веси_Еси (Еси), Putin (Владимир Владимирович), Gavrail45 (Гавраил Йосифов), yankova41 (Йонка Янкова), Genereux (Любомир Попов), vedrina (Марина Стоянова), fredito (Фреди), mariniki (Магдалена Костадинова), благодаря много и на вас! Съжалявам, че отговарям толкова късно, поради някаква причина не съм отговорила навремето.

    Желая ви много здраве и вдъхновение, щастлив и благодатен творчески път!
  • В търсенето на този "смисъл, увит във въпрос" е същността на живота.
    Впечатли ме отново със страхотната си метафоричност, Йоана! Аплодисменти!❤️🌹😃
  • Аплодисменти, Йоана...
  • Вълнуващ и прочувствен стих.
  • !!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...