5.04.2017 г., 11:21 ч.
Очаква те паяжина
Времето ме погълна! Изяде! Обгърна!
Чака ме пътят, прострян като свещ.
Накрая е пламък. И ставаш безсмъртен!
Но не болката прави човека човек.
Животът ми свърши ужасно безстрашно!
Сега чакам смисъл, увит във въпрос.
Без чувство мъглата ти просто угасва
и пагубен мрак е, а ти ходиш бос.
Не забравяй баща си! И майка си също!
Брата, сестрата, приятел добър.
А мен ме прегръщай! Сърцето ти, къщо!
Бях изгрев - сега съм стопанинът зъл.
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
В търсенето на този "смисъл, увит във въпрос" е същността на живота.
Впечатли ме отново със страхотната си метафоричност, Йоана! Аплодисменти!❤️🌹😃 -
Аплодисменти, Йоана...
-
Вълнуващ и прочувствен стих.
-
!!!
-
Браво! Хареса ми!
-
Браво Йоана . Много хубав стих.Написано с лекота.Поздрав!!!!!!
-
Чудесен първи стих.Обгърнат от паяжината на безсмъртието.А то просто угасва в безчувствената мъгла на безвремието.
Поздрав! -
Чудесен стих!
-
Много ми хареса! Поздравления, Йоана!
-
Поздрав, много ми хареса...Напомняш за най-важните неща от живота!!!прибирам в любими...
-
Много хубаво стихотворение, последният куплет е кулминацията,взривява!
-
Сърцето на къщата е прекрасно сравнение! Тъжните моменти явно живеят в тази къща,останала без любимите й обитатели...🔕
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ranrozar (Стойчо Станев), Plevel (Силвия Илиева), Звездичката (Ивелина каменова), Веси_Еси (Еси), Putin (Владимир Владимирович), Gavrail45 (Гавраил Йосифов), yankova41 (Йонка Янкова), Genereux (Любомир Попов), vedrina (Марина Стоянова), fredito (Фреди), mariniki (Магдалена Костадинова), благодаря много и на вас! Съжалявам, че отговарям толкова късно, поради някаква причина не съм отговорила навремето.
Желая ви много здраве и вдъхновение, щастлив и благодатен творчески път!