Очакване
Аз те чакам, прегръща ме здрачът,
а самотност край мене струи.
Уморено часовникът шепне
и в огнището спомен дими.
Аз те чакам, протегнала длани -
напълни ги с букет от мечти.
Приласкай ме със синя прохлада
във морето на свойте очи.
Аз те чакам, душата ми чака,
с мен и спомена тук приседни.
Прегърни ме със нежност и сила,
както някога в младите дни.
Аз те чакам, с гореща целувка
мойта пролетна ласка бъди!
У дома съм, душата ми чака
и обича те, както преди...
© Лилия Велчева Все права защищены