23.12.2007 г., 12:01

Очакване

1.5K 0 5

Очакване

Аз те чакам, прегръща ме здрачът,

а самотност  край мене струи.

Уморено часовникът шепне

и в огнището спомен дими.

 

Аз те чакам, протегнала длани -

напълни ги с букет от мечти.

Приласкай ме със синя прохлада

във морето на свойте очи.

 

Аз те чакам, душата ми чака,

с мен и спомена тук приседни.

Прегърни ме със нежност и сила,

както някога в младите дни.

 

Аз те чакам, с гореща целувка

мойта пролетна ласка бъди!

У дома съм, душата ми чака

и обича те, както преди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Велчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...