И ето, погледът ми потрепва,
блясъкът в очите ми се завръща,
щом от ъгъла се покажеш
и симпатично ми си усмихнеш!
Как дланите ми всеки път очакват
с твоите да се целунат, пак отново
и отново...
Как едва не заплакват,
като се разделяме, пак отново
и отново...
Но те тръпнат за срещата поредна
и застиват в очакване...
да намерят следата безследна
на твоите длани така чакани!
И това се повтаря и повтаря,
и накрая кръгът се затваря.
В един кръговрат,
за който желая да има обрат!
Тези длани да не прекъсват
своята целувка...
и да се редят една след друга
прегръдка и милувка...
© Ваня Янчева Все права защищены