Е-ех, Любов, нима си тук?
Без знойния ти полъх опустявам -
като в живот на някой друг,
като в безмълвие безкрайно...
И всеки спомен днес е жив,
и всяка болка, без да чака,
се впуска, търсейки отново път
към Теб - тъй себе си да разпознае.
Но щом се сбъдне миг - един,
от топлина студът ще се усмихне...
Във вятъра стихия ще се скрие питаща
дали е жива... И ще стихне....