Очакване

Поэзия

880 0 2

Е-ех, Любов, нима си тук?

Без знойния ти полъх опустявам -

като в живот на някой друг,

като в безмълвие безкрайно...

И всеки спомен днес е жив,

и всяка болка, без да чака,

се впуска, търсейки отново път

към Теб - тъй себе си да разпознае.

Но щом се сбъдне миг - един,

от топлина студът ще се усмихне...

Във вятъра стихия ще се скрие питаща

дали е жива... И ще стихне....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Eko70 (Веселин Динчев)

O-o-o никакво извинявай! Благодаря за хубавия *аранжимент* - твой поглед, а смисълът - запазен. Поздрав! Поздрав и на теб, Славяна! Да! Взаимност и търсене(и в себе си) - все неща, които ме вълнуват. Благодаря!

2012-03-31T13:02:34+03:00
velikataniki (Николина Милева)

Любов, любов нима си още тук!?
Без знойния ти полъх опустявам.
Живот живееш ти на някой друг,
а аз безмълвен в тебе се раздавам.

И всеки спомен днес за теб е жив,
а всяка болка бърза без да чака.
Отново търся теб с неспирен вик,
а себе си намирам сам във мрака.

Но щом се сбъдне твоят миг един
от топлина студът ще се усмихне...
и вятъра ще скрие пътя син,
а болката по утрото ще стихне

Извинявай,аз така го прочетохПоздрав

2012-03-31T11:47:50+03:00