25 мар. 2012 г., 11:16

Очакване

886 0 2

Е-ех, Любов, нима си тук?

Без знойния ти полъх опустявам -

като в живот на някой друг,

като в безмълвие безкрайно...

 

И всеки спомен днес е жив,

и всяка болка, без да чака,

се впуска, търсейки отново път

към Теб - тъй себе си да разпознае.

 

Но щом се сбъдне миг - един,

от топлина студът ще се усмихне...

Във вятъра стихия ще се скрие питаща

дали е жива... И ще стихне....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Динчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • O-o-o никакво извинявай! Благодаря за хубавия *аранжимент* - твой поглед, а смисълът - запазен. Поздрав! Поздрав и на теб, Славяна! Да! Взаимност и търсене(и в себе си) - все неща, които ме вълнуват. Благодаря!

  • Любов, любов нима си още тук!?
    Без знойния ти полъх опустявам.
    Живот живееш ти на някой друг,
    а аз безмълвен в тебе се раздавам.

    И всеки спомен днес за теб е жив,
    а всяка болка бърза без да чака.
    Отново търся теб с неспирен вик,
    а себе си намирам сам във мрака.

    Но щом се сбъдне твоят миг един
    от топлина студът ще се усмихне...
    и вятъра ще скрие пътя син,
    а болката по утрото ще стихне


    Извинявай,аз така го прочетохПоздрав

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...