Eko70 (Веселин Динчев)
44 767
25.03.2012 г., 11:16 ч.

Очакване 

  Поезия
554 0 2

Е-ех, Любов, нима си тук?

Без знойния ти полъх опустявам -

като в живот на някой друг,

като в безмълвие безкрайно...

 

И всеки спомен днес е жив,

и всяка болка, без да чака,

се впуска, търсейки отново път

към Теб - тъй себе си да разпознае.

 

Но щом се сбъдне миг - един,

от топлина студът ще се усмихне...

Във вятъра стихия ще се скрие питаща

дали е жива... И ще стихне....

© Веселин Динчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • O-o-o никакво извинявай! Благодаря за хубавия *аранжимент* - твой поглед, а смисълът - запазен. Поздрав! Поздрав и на теб, Славяна! Да! Взаимност и търсене(и в себе си) - все неща, които ме вълнуват. Благодаря!

  • Любов, любов нима си още тук!?
    Без знойния ти полъх опустявам.
    Живот живееш ти на някой друг,
    а аз безмълвен в тебе се раздавам.

    И всеки спомен днес за теб е жив,
    а всяка болка бърза без да чака.
    Отново търся теб с неспирен вик,
    а себе си намирам сам във мрака.

    Но щом се сбъдне твоят миг един
    от топлина студът ще се усмихне...
    и вятъра ще скрие пътя син,
    а болката по утрото ще стихне


    Извинявай,аз така го прочетохПоздрав
Предложения
: ??:??