25.03.2012 г., 11:16

Очакване

882 0 2

Е-ех, Любов, нима си тук?

Без знойния ти полъх опустявам -

като в живот на някой друг,

като в безмълвие безкрайно...

 

И всеки спомен днес е жив,

и всяка болка, без да чака,

се впуска, търсейки отново път

към Теб - тъй себе си да разпознае.

 

Но щом се сбъдне миг - един,

от топлина студът ще се усмихне...

Във вятъра стихия ще се скрие питаща

дали е жива... И ще стихне....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Динчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • O-o-o никакво извинявай! Благодаря за хубавия *аранжимент* - твой поглед, а смисълът - запазен. Поздрав! Поздрав и на теб, Славяна! Да! Взаимност и търсене(и в себе си) - все неща, които ме вълнуват. Благодаря!

  • Любов, любов нима си още тук!?
    Без знойния ти полъх опустявам.
    Живот живееш ти на някой друг,
    а аз безмълвен в тебе се раздавам.

    И всеки спомен днес за теб е жив,
    а всяка болка бърза без да чака.
    Отново търся теб с неспирен вик,
    а себе си намирам сам във мрака.

    Но щом се сбъдне твоят миг един
    от топлина студът ще се усмихне...
    и вятъра ще скрие пътя син,
    а болката по утрото ще стихне


    Извинявай,аз така го прочетохПоздрав

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...