Е-ех, Любов, нима си тук?
Без знойния ти полъх опустявам -
като в живот на някой друг,
като в безмълвие безкрайно...
И всеки спомен днес е жив,
и всяка болка, без да чака,
се впуска, търсейки отново път
към Теб - тъй себе си да разпознае.
Но щом се сбъдне миг - един,
от топлина студът ще се усмихне...
Във вятъра стихия ще се скрие питаща
дали е жива... И ще стихне....
© Веселин Динчев All rights reserved.
Благодаря за хубавия *аранжимент* - твой поглед, а смисълът - запазен. Поздрав! Поздрав и на теб, Славяна! Да! Взаимност и търсене(и в себе си) - все неща, които ме вълнуват. Благодаря! 
Поздрав
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
