ju58 (Юлия Барашка)
85 267
6 мар. 2012 г., 11:23

Очакване 

  Поэзия » Любовная
626 0 4

Ще се срещнем с тебе. Ще се срещнем.

Толкова сме близо, а се търсим,

може би от хиляди години...

Ти навярно ще ми кажеш нещо..

Aз ще стопля хладните ти пръсти,

като лъч през тебе ще премина.

Ще се срещнем. Страшно ми се иска

да се случи в утро ласкаво,

пролетно, ухаещо, красиво.

Ще се срещнем. Ще поема риска

да отпия от това горчиво щастие -

втори път чрез тебе да съм жива.

© Юлия Барашка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поредният стих-доказателство, че поезията не е само перфектни ритъм и рими, а преди всичко емоция, заряд, чувство. Развълнува ме. Благодаря, Юлия!
  • Едно вечно търсене на опиянението от любовта и споделянето!.. Една жадувана зависимост на Аз-а!
    Много ми допадна!
  • Интересна схема на римуване - 100% обхватни рими. Не се среща често. Даже никак. Лайт мотивът ми напомня един стих който наскоро преведох.

    Мы встретимся
    Аркадий Белкин

    Мы непременно встретимся с тобой.
    Куда-то мчат ночные поезда,
    Сияет в небе яркая звезда.
    Все это называется любовь.
    Когда-нибудь мы встретимся с тобой.
    Все это называется любовь -
    И радость встреч, и расставаний горечь,
    Глаза твои - маяк на бурном море.
    И легче на сердце, и утихает боль.
    Когда-нибудь мы встретимся с тобой.
    Пройдут года, а может и столетья,
    Исчезнут лихолетия и грозы,
    Сиять все так же будут в небе звезды.
    За нас любовь долюбят наши дети.
    Мы непременно встретимся с тобой.

    * * *

    Ще се срещнем

    Превод : Красимир Тенев

    Със тебе ще се срещнем някой път.
    Това наричат истинска любов:
    звезда сияе в нощния покров,
    и влакове нанякъде летят.
    Навярно ще се срещнем някой път.
    Това наричат истинска любов.
    От срещи – радост, а в разлъка – жал.
    Очите ти в морето бурно – фар.
    Олеква на сърцето, няма скръб.
    Навярно ще се срещнем някой път.
    Година, векове ли ще изтичат
    додето свършат всички злостни мълнии.
    Небето със звезди пак ще е пълно.
    Децата ни след нас ще дообичат.
    Със тебе ще се срещнем някой път.
  • Не е справедливо този стих да остане без коментар. Чувствата тук са изстрадани, идеята, макар и позната, е добре структурирана, внушенията са искрени. Онова, което е предизвикало раждането на стиха, още не е превряло, не се е превърнало в поезия, но мисълта е интелигентна, драматизмът може сетивно да се усети. Липсва пластиката, ритмиката, римния строеж, но основното е тук. Желая леко перо и бъдещи успехи!
Предложения
: ??:??