27 июн. 2009 г., 00:08

Очакване

603 0 2

                                                     Очакване

                                  Приятелю, ти, още нероден,

                                   за мен ти няма да узнаеш нищо.

                                   Времето ще премълчи - и хората,

                                    защото аз не подарявах истини

                                    и не раздавах отговори на въпрос.

                                             Не ме търси.

                                       Поискай да откриеш себе си -

                                       една загадка, просто непосилна.

                                       Но ако паднеш изморен,

                                        ръцете ми ще се протегнат,

                                        ще те поемат и ще те спасят.

                                        Приятелю, ти, още нероден,

                                        аз бързам и не мога да те чакам.

               

                                                                            Виолета Томова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...