monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
30 сент. 2013 г., 22:09

Очакване

614 0 2

В живота си преминах

през  иглени уши.

Ограбваха ме честно,

невидимо дори.

Загледан в небосклона,

очаквах аз промяна.

Но тя, напук на всичко,

така пък и не стана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Благодаря ти, Кристи!
    Твоето стихче ме ентусиазира.
    Разчувства и замисли.
    Много е хубаво!
    Приятен ден!
    Успех!
    И много любов!
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    В живота се редуват радост след тъга,
    така като се редува дъга след дъжда,
    никога не трябва да се отчайваме,
    за да има дъга, преди това трябва да има
    дъжд, няма ли дъжд, няма и дъга...
    Пожелавам и на лирическия, и на прекрасния
    поет занапред късмет и щастливо сбъднати
    мечти! ПОЗДРАВИ!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0