30 сент. 2013 г., 22:09

Очакване

606 0 2

В живота си преминах

през  иглени уши.

Ограбваха ме честно,

невидимо дори.

Загледан в небосклона,

очаквах аз промяна.

Но тя, напук на всичко,

така пък и не стана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Кристи!
    Твоето стихче ме ентусиазира.
    Разчувства и замисли.
    Много е хубаво!
    Приятен ден!
    Успех!
    И много любов!
  • В живота се редуват радост след тъга,
    така като се редува дъга след дъжда,
    никога не трябва да се отчайваме,
    за да има дъга, преди това трябва да има
    дъжд, няма ли дъжд, няма и дъга...
    Пожелавам и на лирическия, и на прекрасния
    поет занапред късмет и щастливо сбъднати
    мечти! ПОЗДРАВИ!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...