Sep 30, 2013, 10:09 PM

Очакване

  Poetry » Other
603 0 2

В живота си преминах

през  иглени уши.

Ограбваха ме честно,

невидимо дори.

Загледан в небосклона,

очаквах аз промяна.

Но тя, напук на всичко,

така пък и не стана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Кристи!
    Твоето стихче ме ентусиазира.
    Разчувства и замисли.
    Много е хубаво!
    Приятен ден!
    Успех!
    И много любов!
  • В живота се редуват радост след тъга,
    така като се редува дъга след дъжда,
    никога не трябва да се отчайваме,
    за да има дъга, преди това трябва да има
    дъжд, няма ли дъжд, няма и дъга...
    Пожелавам и на лирическия, и на прекрасния
    поет занапред късмет и щастливо сбъднати
    мечти! ПОЗДРАВИ!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...