Очакване
В живота си преминах
през иглени уши.
Ограбваха ме честно,
невидимо дори.
Загледан в небосклона,
очаквах аз промяна.
Но тя, напук на всичко,
така пък и не стана.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
В живота си преминах
през иглени уши.
Ограбваха ме честно,
невидимо дори.
Загледан в небосклона,
очаквах аз промяна.
Но тя, напук на всичко,
така пък и не стана.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...