17 авг. 2014 г., 10:21

Очакване

809 0 15

Очакване

Безсъници, наричани със позабравените имена,

на спомени, с издрани лакти или колене,

надигат се на пръсти, ала няма как да хванат

онази сладост на хлапашките ми страхове.

 

Очите ми, препълнени с човешка врява,

се взират в непознатото небе за родните звезди.

Едва ли друго, лично мое, ми остава

освен да чакам пулсът ми и тях да подреди.

 

Където им е мястото. За да ги зърна.

За миг поне и после сладко да заспя

за да сънувам как, при тях, отново ще се върна

когато следващото лято викне ми: “Ела!”


* на Крикор Асланян и всички, които живеят, по свой избор, в емигрантство

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви!
  • И от мен поздравления!
    При такова време разделно, като настоящото, носталгията е за всички - за тези, които са заминали и са оставили свидни род и родина, и за тези, които са изпратили в чужбина свидните...
    Носталгично хоро... вече го играем в тишина, мълчешком и неподвижно... в душите си.
    Страхотен стих!
    С благодарност ((( )))
  • Страхотна изненада приятелко моя.Прекрасен стих, как хубаво си разбрала мъката, макар и дълбоко скривана от такива като мен. Благодаря ти.
  • топъл стих, вълнуващ... със сълзи в очите..
    и поздрав за теб, светла душа си ти..
  • Носталгията е новата стара болест на българите. И да, как мечтаем да пренаредим звездите в небето над нас, та да заприличат на родните. Много емоция си вложила в този стих, Светле!прочетох с удоволствие.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...