Очакване
Очакване
Безсъници, наричани със позабравените имена,
на спомени, с издрани лакти или колене,
надигат се на пръсти, ала няма как да хванат
онази сладост на хлапашките ми страхове.
Очите ми, препълнени с човешка врява,
се взират в непознатото небе за родните звезди.
Едва ли друго, лично мое, ми остава
освен да чакам пулсът ми и тях да подреди.
Където им е мястото. За да ги зърна.
За миг поне и после сладко да заспя
за да сънувам как, при тях, отново ще се върна
когато следващото лято викне ми: “Ела!”
* на Крикор Асланян и всички, които живеят, по свой избор, в емигрантство
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
