Очакване
Безсъници, наричани със позабравените имена,
на спомени, с издрани лакти или колене,
надигат се на пръсти, ала няма как да хванат
онази сладост на хлапашките ми страхове.
Очите ми, препълнени с човешка врява,
се взират в непознатото небе за родните звезди.
Едва ли друго, лично мое, ми остава
освен да чакам пулсът ми и тях да подреди.
Където им е мястото. За да ги зърна.
За миг поне и после сладко да заспя
за да сънувам как, при тях, отново ще се върна ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация