10 авг. 2017 г., 19:33

Очакване

1.2K 1 0

                Очакване

 

Аз дълго, дълго чаках. До зори.

Зареял поглед някъде в безкрая.

Дали ще се завърнеш, аз не зная.

Дали ще дойдеш пак при мене ти?

 

Посрещах утрото самотен и сломен.

Сълзите във очите ми напират

и чувствата ми пристан не намират,

когато тебе няма те до мен!

 

Сега съм сам със своята тъга,

закътана дълбоко във сърцето

и търся твоята следа, където

изчезна и изгуби се в нощта.

 

Ще търся дълго твоите очи.

Ще търся твоите ръце във мрака.

Ще минат дни и нощи, ще те чакам,

щом живот в сърцето ми гори!

 

1980-1982г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...