Очакване
Очакване
Аз дълго, дълго чаках. До зори.
Зареял поглед някъде в безкрая.
Дали ще се завърнеш, аз не зная.
Дали ще дойдеш пак при мене ти?
Посрещах утрото самотен и сломен.
Сълзите във очите ми напират
и чувствата ми пристан не намират,
когато тебе няма те до мен!
Сега съм сам със своята тъга,
закътана дълбоко във сърцето
и търся твоята следа, където
изчезна и изгуби се в нощта.
Ще търся дълго твоите очи.
Ще търся твоите ръце във мрака.
Ще минат дни и нощи, ще те чакам,
щом живот в сърцето ми гори!
1980-1982г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
