19 окт. 2017 г., 00:37

Очакване

841 0 2

                                                  Очакване 

 

                                   Повя ветрец и болката ми взе, 

                                   отнесе я далеч в безкрая.

                                   Дали при тебе тя ще спре,

                                   да ти разкаже как сърцето ми ридае

 

                                   Прелитат птици на ята

                                   или пък две по две.

                                   Прибират се по своите гнезда,

                                   усетили взаимна топлина.

 

                                   А аз оставам пак сама

                                   в безмълвна тишина.

                                   Чакам двери да отвориш

                                   и с нежен глас да заговориш.

   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...