Очакване
Повя ветрец и болката ми взе,
отнесе я далеч в безкрая.
Дали при тебе тя ще спре,
да ти разкаже как сърцето ми ридае
Прелитат птици на ята
или пък две по две.
Прибират се по своите гнезда,
усетили взаимна топлина.
А аз оставам пак сама
в безмълвна тишина.
Чакам двери да отвориш
и с нежен глас да заговориш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Иванова Todos los derechos reservados
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
