21 февр. 2018 г., 15:50

Очакване

1.5K 1 4

Всички баби, внуци се събрали –

цяло село е на куп.

Всеки нищи да направи:

с червена връв и бял памук,

да ги усуче, да тъче ги,

червените и белите конци,

та утре баба внуче да закичи,

да са честити идващите дни.

 

Бабите увиват и разказват –

сладки приказки редят,

как пристига  баба Марта,

с кошница цветя и прежда

и раздала на децата 

любов, усмивки и надежда.

 

Да знаят и да помнят всички:

къдели бели на снега,

що Марта с усмивка стапя,

а червената за здраве

и за топлина,

да дочакаме сестра и пролетта.

 

Дечицата с ръчички пляскат,

всички с един въпрос:

"Кога ще дойде баба Марта?"

Всеки своята почит да дари,

че тя ни свързва по Земята,

где българско сърце тупти.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Георгиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

9 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...