В очите й тихо смирение,
в душата бушуваща лава,
за неговото благоговение,
покорна на пода застава.
Поглежда нагоре към Него
Протяга ръце към сърцето,
но той ги отблъсква небрежно
и следва шамар през лицето.
Без израз и в пода склонено,
но болка отвътре напира…
Кога ще й бъде простено?
И как ли това се постига?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цуци Все права защищены
Вече съм спокоен, Цуци. Ти си щастлива. Пиши, както и каквото ти се пише. Аз спохождам само нещастни авторки.
А защо изведнъж реши да пропишеш, след цели осем години?! Преживя катарзис ли?
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
