Apr 4, 2019, 10:30 PM

Oчакване

  Poetry » Other
1.4K 3 31

В очите й тихо смирение,

в душата бушуваща лава,

за неговото благоговение,

покорна на пода застава.

 

Поглежда нагоре към Него

Протяга ръце към сърцето,

но той ги отблъсква небрежно

и следва шамар през лицето.

 

Без израз и в пода склонено,

но болка отвътре напира…

Кога ще й бъде простено?

И как ли това се постига?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цуци All rights reserved.

Comments

Comments

  • Десет години! Натрупал си доста материал. Сега ще го избълваш. Вече съм спокоен, Цуци. Ти си щастлива. Пиши, както и каквото ти се пише. Аз спохождам само нещастни авторки.
  • А как решихте, че харесвам това? Никъде не съм споменала какво харесвам. А, относно това, което преживях - беше нещо разтърсващо и приятно, нещо, което може би малцина от вас са преживяли някога в младините си.
  • Ние дето не сме писали десет години, да мрем ли бе ,брат ?
  • Значи, сме успели! Нали харесваш да те измъчват! А защо изведнъж реши да пропишеш, след цели осем години?! Преживя катарзис ли?
  • Това, ако го наричате “усмихване”... То е по-жестоко от бдсм :D

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...