В очите й тихо смирение,
в душата бушуваща лава,
за неговото благоговение,
покорна на пода застава.
Поглежда нагоре към Него
Протяга ръце към сърцето,
но той ги отблъсква небрежно
и следва шамар през лицето.
Без израз и в пода склонено,
но болка отвътре напира…
Кога ще й бъде простено?
И как ли това се постига?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цуци Всички права запазени
Вече съм спокоен, Цуци. Ти си щастлива. Пиши, както и каквото ти се пише. Аз спохождам само нещастни авторки.
А защо изведнъж реши да пропишеш, след цели осем години?! Преживя катарзис ли?
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
