В очите й тихо смирение,
в душата бушуваща лава,
за неговото благоговение,
покорна на пода застава.
Поглежда нагоре към Него
Протяга ръце към сърцето,
но той ги отблъсква небрежно
и следва шамар през лицето.
Без израз и в пода склонено,
но болка отвътре напира…
Кога ще й бъде простено?
И как ли това се постига?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цуци Всички права запазени
Вече съм спокоен, Цуци. Ти си щастлива. Пиши, както и каквото ти се пише. Аз спохождам само нещастни авторки.
А защо изведнъж реши да пропишеш, след цели осем години?! Преживя катарзис ли?
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
