Очакване
Стоиш до мен.
Във тъмното.
На пода.
Във зимата.
И в утрото.
В снега.
В просъница очакваш
пролетта,
аз бих я подарила,
ако мога.
Очакване.
Безкрайност и остатък
тревожещ ни за следващите дни.
Животът е живот,
дори и кратък,
минавайки
през нашите очи.
Описвам любовта ти
във мастило,
намирайки във тебе свое "мене",
което в запетая се е свило...
в очакване
на наше
изречение.
Силвена Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвена Иванова Все права защищены
