Стоиш до мен.
Във тъмното.
На пода.
Във зимата.
И в утрото.
В снега.
В просъница очакваш
пролетта,
аз бих я подарила,
ако мога.
Очакване.
Безкрайност и остатък
тревожещ ни за следващите дни.
Животът е живот,
дори и кратък,
минавайки
през нашите очи.
Описвам любовта ти
във мастило,
намирайки във тебе свое "мене",
което в запетая се е свило...
в очакване
на наше
изречение.
Силвена Иванова
© Силвена Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
