5 ene 2021, 19:01

Очакване

851 1 5

Стоиш до мен.

Във тъмното.

На пода.

Във зимата. 

И в утрото.

В снега. 

В просъница очакваш

пролетта, 

аз бих я подарила,

ако мога.

Очакване.

Безкрайност и остатък

тревожещ ни за следващите дни.

Животът е живот, 

дори и кратък,

минавайки

през нашите очи. 

Описвам любовта ти

във мастило,

намирайки във тебе свое "мене",

което в запетая се е свило... 

в очакване

на наше

изречение.

 

Силвена Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...