Очакване
По устата ми парят горчивите капки самотност,
от пустинната жажда за тебе – присъствие тихо.
За ръцете ти, галещи – по-неподвластни и мощни
и от вятъра, който отеква – желан като вихър.
За очите ти – кротки, дълбоки, объркващо странни,
като кладенец в някой далечен, пустинен оазис,
и в душата се раждат познати миражи и блянове,
чрез които в самотните нощи и дни се запазвам.
От пустинния вятър си сплитам венец от надежда,
а телата треперят от бликнали силни желания.
Небесата са сини и в мен засияват копнежи,
и стопяват в минути далечни за нас разстояния.
И от цветна омая се раждат тръпчиви моменти,
на върховен екстаз, заличил забранени представи.
Тази близост отеква – възторжен апел на вселени –
и не ще да допуснат такава любов на забрава!
https://www.youtube.com/results?search_query=%D0%BC%D0%B8%D0%B3+%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE+%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антоанета Иванова Все права защищены
