Този болен, оловен ноември...
С анемичната светлина...
С опънати до скъсване нерви...
С дрипава, дъждовна душа...
С вятъра скитащ и безпризорен,
виещ зловещо в нощта -
дълбока и тъмна като прокоба...
Като предчувствие за смъртта...
Този тъжен, самотен ноември...
С локви... Kал... Сивота...
С красотата на лошото време...
С бяло очакване на снега,
който душите ни ще пречисти...
Ще ни превърне отново в деца -
невинни, светли и чисти,
магията на снега...
29.11.2008
© Нина Сименова Все права защищены