Очакване
Аз чакам...
да ме повикаш и да полетя
над хората, над Бога и над себе си...
Да ме качиш на своите крила,
да ми покажеш своята земя, небето си...
Аз чакам...
със устни да рисуваш мойто тяло,
очите, раменете, същността ми...
Със истински ръце да ме погалиш,
да ме спечелиш и да искаш да остана...
Аз чакам...
с усмивка мойто име да изричаш,
да се пречупи в тебе гордостта,
до смърт, безкрай да ме обичаш...
Аз чакам (и... съм тъй сама...)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марияна Георгиева Все права защищены
