Аз чакам...
да ме повикаш и да полетя
над хората, над Бога и над себе си...
Да ме качиш на своите крила,
да ми покажеш своята земя, небето си...
Аз чакам...
със устни да рисуваш мойто тяло,
очите, раменете, същността ми...
Със истински ръце да ме погалиш,
да ме спечелиш и да искаш да остана...
Аз чакам...
с усмивка мойто име да изричаш,
да се пречупи в тебе гордостта,
до смърт, безкрай да ме обичаш...
Аз чакам (и... съм тъй сама...)
© Марияна Георгиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
