5.11.2007 г., 9:52

Очакване

1.6K 1 13

Аз чакам...

да ме повикаш и да полетя

над хората, над Бога и над себе си...

Да ме качиш на своите крила,

да ми покажеш своята земя, небето си...

 

Аз чакам...

със устни да рисуваш мойто тяло,

очите, раменете, същността ми...

Със истински ръце да ме погалиш,

да ме спечелиш и да искаш да остана...

 

Аз чакам...

с усмивка мойто име да изричаш,

да се пречупи в тебе гордостта,

до смърт, безкрай да ме обичаш...

Аз чакам (и... съм тъй сама...)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...