NINYA (Марияна Георгиева) NINYA (Марияна Георгиева)
24
5 nov 2007, 9:52

Очакване

1.6K 1 13

Аз чакам...

да ме повикаш и да полетя

над хората, над Бога и над себе си...

Да ме качиш на своите крила,

да ми покажеш своята земя, небето си...

 

Аз чакам...

със устни да рисуваш мойто тяло,

очите, раменете, същността ми...

Със истински ръце да ме погалиш,

да ме спечелиш и да искаш да остана...

 

Аз чакам...

с усмивка мойто име да изричаш,

да се пречупи в тебе гордостта,

до смърт, безкрай да ме обичаш...

Аз чакам (и... съм тъй сама...)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0