NINYA (Марияна Георгиева) NINYA (Марияна Георгиева)
24
5 nov 2007, 9:52

Очакване

1.6K 1 13

Аз чакам...

да ме повикаш и да полетя

над хората, над Бога и над себе си...

Да ме качиш на своите крила,

да ми покажеш своята земя, небето си...

 

Аз чакам...

със устни да рисуваш мойто тяло,

очите, раменете, същността ми...

Със истински ръце да ме погалиш,

да ме спечелиш и да искаш да остана...

 

Аз чакам...

с усмивка мойто име да изричаш,

да се пречупи в тебе гордостта,

до смърт, безкрай да ме обичаш...

Аз чакам (и... съм тъй сама...)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0