5 nov 2007, 9:52

Очакване

1.6K 1 13

Аз чакам...

да ме повикаш и да полетя

над хората, над Бога и над себе си...

Да ме качиш на своите крила,

да ми покажеш своята земя, небето си...

 

Аз чакам...

със устни да рисуваш мойто тяло,

очите, раменете, същността ми...

Със истински ръце да ме погалиш,

да ме спечелиш и да искаш да остана...

 

Аз чакам...

с усмивка мойто име да изричаш,

да се пречупи в тебе гордостта,

до смърт, безкрай да ме обичаш...

Аз чакам (и... съм тъй сама...)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...