28 февр. 2012 г., 15:29

Очакване на морския бряг

767 0 0

Образ на русалка.

Глас - вълните на морето.

Поглед - нощен бриз в косите.

 

Дете на Афродита.

На звездите. На луната.

Жена несътворена.

Вечната желана.

 

Къде да те поканя?

Къде да ти постеля?

Душата ми съдрана.

Сърцето - безпорядък.

 

Ще дойдеш ли, любима,

домът ми тебе чака.

Ще бъдеш ли ти тази -

живот в гърдите ми.

 

Русалката - мираж в море-пустиня.

Вълните едва докосват пръстите и си отиват.

Вятърът - изпива ме до дъно и отлита.

 

Ще те срещна ли, любима?

Аз все за теб ще питам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Спирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...